Заточеници

Пейо Яворов

Заточеници

От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни... И кораба се носи леко с попътни тихи ветрове, и чезнете в мъгли далеко вий, родни брегове И някога за път обратен едва ли ще удари час: вода и суша - необятен, света ще бъде сън за нас! А Вардар, Дунав и Марица, Балкана, Странджа и Пирин ще греят нам - до гроб зарица сред споменът един. Рушители на гнет вековен, продаде ни предател клет; служители на дълг синовен, осъди ни врага заклет.. А можехме, родино свидна, ний можехме с докраен жар да водим бой - съдба завидна! - край твоя свят олтар. Но корабът, уви, не спира; все по-далеч и по далеч лети, отнася ни... Простира нощта крилото си - и веч едва се мяркат очертани на тъмномодър небосклон замислените великани на чутният Атон. И ний през сълзи накипели обръщаме за сетен път назад, към скъпи нам предели, угаснал взор - за сетен път простираме ръце в окови към нашият изгубен рай... Горчива скръб сърца ни трови. - Прощавай, роден край!

Жанр: елегия
  (Първоначално заглавие  на творбата е „Към Подрумкале“. Тя визира конкретно събитие – заточението на борци за освобождението на Македония.

Основна тема: прощаване с родното

Кратък анализ: Елегията „Заточеници“ на Яворов е интимна изповед на човешките души, обхванати от носталгия по родината. Трагедията на заточениците е породена от насилственото им откъсване от най-свидните неща – роден край, дом, близки. Елегията следва както възрожденския модел, така и модернистичния поетичен модел. Творбата е художествен израз на страданието и безпределната обич на младите патриоти към поробеното отечество. Тъга, преливаща в болезнена мъка, изпълва страдалческите им души. Пейо Яворов разкрива душевния мир на заточениците, проследява техните пориви и вълнения, породени от раздялата. Художествените образи на родното,  носени от спомена за българската природа, са символи на мъката по родна земя и близки. Стихотворението е лирическа изповед, в която страдащите герои изразяват обичта си към свещените български земи.

Основни тематични мотиви: обичта към родината, пътуване към неизвестното, невъзможното завръщане, безпределната скръб и незаслужено страдание по всичко родно, болката по невъзвратимото, трагизмът на изгнаника, образът на България – извисен и красив спомен, саможертва в името на свободата, светлината и мрака.

Композиция: Антитезисно изграждане на текста, който съдържа 5 строфи по 8 стиха.

Художествени образи:
1. Заточениците – героични млади български патриоти, чиято свобода е отнета насилствено. Те пътуват към непознатото, чуждото пространство с оковани ръце. Те наблюдават за последен път очертанията на родното. Агонията им е продиктувана от факта, че са безпомощни и че няма сила, която да им помогне. Заточениците се опитват да запечатат в съзнанието си всичко, което е свързано с родината. Те копнеят за обратен път към отечеството, което за тях е символ на всичко мило и свято, всичко прекрасно,  но съдбата безмилостно им го отнема. Съзнанието за вечната раздяла с родината трансформира мъката на заточениците в отчаяние. За борците светът губи екзистенциалния си смисъл.
2. Родината – най-скъпото нещо, което в конкретния случай се превръща в нереален образ, във вътрешно притежание на изгнаниците.

Художествени изразни средства:
а. Поетизми
б. Инверсия
в. Олицетворения
г. Обръщения
д. Топоними
е. Метафора
ж. Метонимия

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Всички произведения на Пейо Яворов

Аудио творби за матура по БЕЛ

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения