Заточеници

Пейо Яворов

Заточеници

От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни... И кораба се носи леко с попътни тихи ветрове, и чезнете в мъгли далеко вий, родни брегове И някога за път обратен едва ли ще удари час: вода и суша - необятен, света ще бъде сън за нас! А Вардар, Дунав и Марица, Балкана, Странджа и Пирин ще греят нам - до гроб зарица сред споменът един. Рушители на гнет вековен, продаде ни предател клет; служители на дълг синовен, осъди ни врага заклет.. А можехме, родино свидна, ний можехме с докраен жар да водим бой - съдба завидна! - край твоя свят олтар. Но корабът, уви, не спира; все по-далеч и по далеч лети, отнася ни... Простира нощта крилото си - и веч едва се мяркат очертани на тъмномодър небосклон замислените великани на чутният Атон. И ний през сълзи накипели обръщаме за сетен път назад, към скъпи нам предели, угаснал взор - за сетен път простираме ръце в окови към нашият изгубен рай... Горчива скръб сърца ни трови. - Прощавай, роден край!

Всички произведения на Пейо Яворов

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения