Стихии

Елисавета Багряна

Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, префучава през боазите, вдига облак над диканите, грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата, сваля портите, оградите и децата по мегданите - в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна, разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна - къщиците и градинките, и добитъка на хората - в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени, на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" - в избите студен, каменни, завещани от дедите ни - в родния ми град?

Как ще спраш ти мене - волната, скитницата, непокорната - родната сестра на вятъра, на водата и на виното, за която е примамица непостижното, просторното, дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, - мене как ще спреш?

Произведението е включено в стихосбирката Вечната и святата

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:


Всички произведения на Елисавета Багряна

Аудио творби за матура по БЕЛ

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения