Стаята

Атанас Далчев

Стаята

Би казал, че във тази стая не е живял отдавна никой, че е заключена стояла с години нейната врата. Тук има миризма на вехто и прах по всичките неща, тук бавно времето превръща във прах безжизнен сякаш всичко.

В ъглите расне неусетно вечерната дрезгавина и вехне есенното слънце върху килимите на пода, а светят жълти зимни дюли, наредени върху комода като голяма броеница от кехлибарени зърна.

Какви лица ли отразило ревниво пази огледалото? То сякаш е един прозорец, отворен в друг предишен свят. Часовникът е вече млъкнал и в неговия чер ковчег лежат умрели часовете и неподвижно спи махалото.

Портрети на жени, които са си отишли от света, висят, от слънце пожълтели, окачени върху стената, заспала тежко върху пода, сънува в здрача тишината и цялата печална стая залязва бавно с вечерта.

Всички произведения на Атанас Далчев

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения