Спи градът

Димчо Дебелянов

Спи градът

Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син, бродя аз - бездомен и самин - а дъждът ръми, ръми, ръми...

Трепнали край черните стени, стъпките размерено кънтят и след мен невидими вървят жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете, нявга озарило моя праг, в спомена възкръсва - чист и драг - и скръбта расте, расте, расте...

Тя дойде - дете - с пробуден жар, с пламенна усмивка на уста, но възжаждал вечна красота, аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото - ах, остана то тъмен край от скърби заледен и оттам отпраща тя към мен своя скръбен вик:защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син, бродя аз - бездомен и самин, а дъждът ръми, ръми, ръми...

Жанр: елегия

Основна тема: самотата и отчуждението в нощния град.

Кратък анализ: В елегията „Спи градът“ лирическият герой съществува в реалността на хаоса, на несигурността, на тъмнината; далеч от родното огнище, той приема смъртта на своя детски образи и продължава напред към неизвестното. Скръбта му е продиктувана от загубата на чистото, наивното, детското в себе си. Действителността се изразява чрез положения в нея мъртъв спомен. Повторението на първата строфа в края на елегията е потвърждение за избистреното съзнание на героя и свидетества за решението му да остави детското у себе си в топлината на деня и да продължи своя несигурен път в нощта на живота. Образът на града в това стихотворение е пространство на тъма, тишина, а не на шумни и бездушни тълпи. Неговият образ се изгражда чрез детайли като сънят, тъмата, нощта, черните стени, кънтящите в празното стъпки, които заедно с ръмящия сякаш безкрайно дъжд създават усещането за едно празно, подтискащо и мрачно пространство. То обрича лирическия аз на самотност, бездомност, неприютеност, внушени чрез глагола бродя. Спътници в това скиталчество са само жалбите за преминалите дни и скръбта. Любовта и пламенната усмивка на любимата, наречена милото дете бива отхвърляна и невъзможна за лирическия аз, копнеещ не за тленото, а за вечната красота на един друг свят.

Основни тематични мотиви: скръбна самотност, бездомност и безприютеност на индивида; себепознанието и самоопределеността; загубата на наивното и детското у човека; физическата и духовната промяна.

Художествени образи:
1. Нощта – невярна и неразгдана, тя символизира хаоса, безпорядъка, място на неяснота, безредиците, но и на мечтите, символ на прераждането  от детскатта същност към зрялата личност.
2. Верният рицар – пазител на тишината.
3. Градът – заспал, притихнал, опустял
4. Дъждът – символизира монотонността в живота и повтаряемостта

Художествени изразни средства:
а. Олицетворение
б. Метафора
в. Инверсия
г. Повторения
д. Епитети

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:


Всички произведения на Димчо Дебелянов

Аудио творби за матура по БЕЛ

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения