Спи градът

Димчо Дебелянов

Спи градът

Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син, бродя аз - бездомен и самин - а дъждът ръми, ръми, ръми...

Трепнали край черните стени, стъпките размерено кънтят и след мен невидими вървят жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете, нявга озарило моя праг, в спомена възкръсва - чист и драг - и скръбта расте, расте, расте...

Тя дойде - дете - с пробуден жар, с пламенна усмивка на уста, но възжаждал вечна красота, аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото - ах, остана то тъмен край от скърби заледен и оттам отпраща тя към мен своя скръбен вик:защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син, бродя аз - бездомен и самин, а дъждът ръми, ръми, ръми...


Spi-grada.mp4
Всички произведения на Димчо Дебелянов

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения