При Рилския манастир

Иван Вазов

При Рилския манастир

Сега съм у дома. Наокол планини и върхове стърчат; гори високи, диви шумят; потоците, кристални и пенливи, бучат - живот кипи на всичките страни. Природата отвред, кат майка нежна съща, напява ми песн?, любовно ме пригръща.

Сега съм у дома. Над мен Еленин връх боде лазурний свод и мен при себе кани; отсреща Бричебор ми праща здравий дъх на своите ели и бори великани; а Царев връх от юг издига се огромен с плешивия си лоб и царския си спомен.

Сега съм у дома, сега съм в моя мир - мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази, по-светло чувствувам; свещен, отраден мир изпълня ми духът, от нов живот талази нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья, от прясна сила, мощ и тайни песнопенья...

Сега съм у дома, сега съм пак поет - във лоното на таз пустиня горска, свята; разбирам на леса любовний тих привет, на струите шума, на бездната мълвата. Разменям тайна реч с земя и синий свод и сливам се честит във техния живот.

Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. Световните злини, тревоги са далеч - за тях е тя стена до небеса турила - усещам се добър, почти невинен веч. Духът ми се цери след жизнената битва, вкушавам сладък мир във песни и молитва.

Сега съм у дома. По часове, благат, край бистрата река, при звучната? песен, мечтая ил чета... Ил кат орел надвесен над бездните стоя, и моят ум фъркат блуждае в хаоса, до господа отива, на мирозданьето във тайните се впива.

Сега съм у дома - не съм тук странен гост. Природата всегда, но буйната природа, що пълни я живот, шум, песен и свобода, бе моят идеал величествен и прост Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски! Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!

Сега съм у дома - участник в рилский хор. Аз тук не се родих - тук бих желал да тлея - под горский вечен шум - дълбока епопея - и на Еленин връх под вечно будний взор; да имам гроб, подир живот-синджир теглила, в величествените обятия на Рила.

Всички произведения на Иван Вазов
Сподели:

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения