Повест

Атанас Далчев

Повест

Прозорците — затворени и черни и черна и затворена вратата, а на вратата — листът със словата: „Стопанинът замина за Америка.“ И аз съм сам стопанинът на къщата, където не живее никой, ала не съм аз заминавал никъде и тук отникъде не съм се връщал. Аз не излизам никога от къщи и моите еднички гости са годините, а много пъти пожълтяваха градините и аз не съм навярно вече същият. Отдавна всички книги са прочетени и всички пътища на спомена са минати, и ето сякаш сто години как разговарям само със портретите.

И ден и нощ, и ден и нощ часовникът люлее свойто слънце от метал. Понякога аз се оглеждам в огледалото, за да не бъда винаги самотен. А по стената се изкачват бавно и догоряват на потона дните ми: без ни една любов, без ни едно събитие животът ми безследно отминава. И сякаш аз не съм живеел никога, и зла измислица е мойто съществуване! Ако случайно някой влезе в къщата, там няма да намери никого; ще види само прашните портрети, коварното и празно огледало и на вратата листът пожълтял: „Стопанинът замина за Америка.“

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Всички произведения на Атанас Далчев

Аудио творби за матура по БЕЛ

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения