Пловдив

Димчо Дебелянов

Пловдив

Как бяха скръбни мойте детски дни! О, колко много сълзи спотаени! Тук първи път се моя взор стъмни и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух възглас: - престани: да вярваш и да дириш - забранен е на любовта плодът - и в зли страни мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град - едничък дом на мойта скръб бездомна - аз бродя за утехата нерад -

и кат загубен в пустошта огромна. И толкоз черни мисли ми тежат, че аз не искам нищо да си спомна.

Plovdiv.mp4
Всички произведения на Димчо Дебелянов
Сподели:

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения