Песента на човека

Пейо Яворов

Песента на човека

На д-ра К. Кръстев, мой благосклонен учител, неизменен другар и всегдашна опора през дни на изпитания

Един и същ на битието с урагана, аз шеметно се нося, дух из океана на тъмнина нестресвана от сън за ден, без нявга мигом негде да застана, напред самотно устремен.

Живота и смъртта крила ми са предвечни, размахани задружно, - близки и далечни предели аз не виждам сред размаха свой; на мигновенията бързотечни изгубих тягостния брой.

Къде отивам аз, терзан от знойна жажда? Мечта подир мечтата гине и се ражда... В тъма и сам - към светлина ли, към любов? Из хаосите явствен се обажда към мене нечий родствен зов.

През тайната на димните потоци звездни, кръз ужаса на гробно млъкналите бездни, заслушан аз минавам, - бди тревожен ум, с надежда за минутите възмездни на стигнат край в безкраен друм.

И може би в безкрая гоня аз граница, с напразно вярван сън за бъдаща зорница - слепец пробуден, сляп отвека и навек... И може би в заключена тъмница от своя зов аз слушам ек.

Всички произведения на Пейо Яворов
Сподели:

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения