Песен за човека

Никола Вапцаров

Песен за човека

Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете – тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака.

– Почакайте – казвам, – почакайте, нека... – Но тя ме прекъсва сърдито: – Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва той вашта защита. Аз четох как някой насякъл с секира, насякъл сам брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и... после му станало леко. –

Смутено потръпнах. И стана ми тежко. Но аз понакуцвам в теория и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история. – Тя, случката, станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил.

Но в месец, или пък във седмица само властта го открила и... съд. Ала във съдът не потупват по рамото, а го осъждат на смърт. Отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал ч о в е к.

Не зная с каква е закваса заквасен, не зная и как е замесен, но своята участ от книга по-ясна му станала с някаква песен. И после разправял: "Брей, как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти – ножа. Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..." Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо Пред него живота изплаввал чудесен – и после заспивал усмихнат... Но в коридора тихо говорят. Сетне секунда покой. Някой полека вратата отворил. – Хора. Зад тях часовой.

Някой от групата, плахо и глухо, казал му: "Хайде, стани." Гледали хората тъпо и кухо сивите, влажни стени. Онзи в леглото разбрал, че живота е свършен за него, и в миг скочил, избърсал потта от челото и гледал с див поглед на бик. Но лека-полека човека се сетил – страхът е без полза, ще мре. И някак в душата му станало светло. – Да тръгнем ли? – казал. – Добре. Той тръгнал. След него те тръгнали също и чувствали някакъв хлад. Войникът си казал: "Веднъж да се свърши... Загазил си здравата, брат."

Във коридора тихо говорят. Мрак се в ъглите таи. Слезнали после на двора, а горе вече зората блести. Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба. "Тя – моята – свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен? Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло, широко и светло, отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би тука се крие един истеричен комплекс? Мислете тъй както си щете, но вие грешите, приятелко, днес. – Човекът спокойно, тъй – дума след дума и твърдо редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх. Дори и затвора треперел позорно, и мрака ударил на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Нататък е ясно. Въжето изкусно през шията, после смъртта. Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи. Как мислиш, читателю, ти? – Тя, бедната дама, започна да плаче, започна във транс да крещи: "Ужасно! Ужасно! – Разказвате, сякаш като че там сте били!"... Какъв ти тук ужас?! – Той пеел човека. – Това е прекрасно, нали?

Жанр: няма специфични жанрови характеристики

Основна тема: поетическа дисекция на човешката природа

Кратък анализ: Стихотворението представлява своеобразен диалог с духовното, с познанието. Поетическата творба представлява химн на неспокойната, вечнотърсеща човешка природа, дълбоко тревожна по своята същност. Той живее в свят, в който тотално са разколебани представите за сигурност и устойчивост. Усилията на човека имат смисъл само ако проникне отвъд видимия свят в идеалното метафизично пространство за вечността и разгадае тайните на човешката душа.

Основни тематични мотиви: живот и смърт, човешката екзистенция, вечното дирене на отговор на свръхземните въпроси, които никой все още не е разгадал, уникалната самотност на твореца.

Художествени образи:
1. Лирическият аз – притежава неспокоен, търсещ у, който се идентифицира с ураган. Самотният му полет е едно вечно дирене на отговори, свързани с извечните въпроси за живота и смъртта. Той търси своето място във всемира и изпълва живота му с дълбок хуманен смисъл.

Художествени изразни средства:
а. Метафора
б. Инверсия
в. Реторични въпроси

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Всички произведения на Никола Вапцаров

Аудио творби за матура по БЕЛ

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения