Отечество любезно

Иван Вазов

Отечество любезно

Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти: тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти... Отечество любезно, как хубаво си ти!

II

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, на Изтокът светлика, на Югът аромата; горите ти са пълни с хармония и хлад, долините с трендафил, гърдите с благодат. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

III

Отечество, не си ли достойно за любов? Кой странник без въздишка можб да те остави? Кой има сила твоите картини да забрави? Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров в случбй, че бог би искал Едемът да премести и своя рай прекрасен при Емус да намести? Отечество, не си ли достойно за любов?

IV

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами! Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава? Какви ли тайни дремят, богатства, красоти по твоите долини, поля и висоти? Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

V

Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци, и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича. Рогачът в планините по-много те обича, по-харно те познават крилатите певци, но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба, доволно е, че даваш покривката и хляба, и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!

Жанр: ода с елементи на гражданска елегия

Основна тема: красотата на отечеството

Кратък анализ: Стихотворението изразява възторга на Иван Вазов от красотата на родната природа. Той възхвалява богатството и плодородието на българската земя и остро осъжда отродилия се човек в собственото си отечество.

Основни тематични мотиви: любовта към отечеството, възмущение от недооценяването на богатството и красотата на отечеството от обществото, мотивът за чужденеца.

Художествени образи:
1. Лирическият говорител – влиза в спор с онези, които не оценяват красотата на природата, богатството на родната земя и изключителността на отечеството, като в същото време упреква съвременниците си в слепота за цеността и красотата на родината.
2. Отечеството – рай, богоизбрано място. Вазов продължава възрожденската традиция за митологизиране на България като същински земен рай, но тази възрожденска митологема за българския Едем е преосмислена – ран, но непознат, недооценен.
3. Следосвобожденският човек – намерил свободата, но изгубил родината, устремил се към примитивния практицизъм, но не открил  духовна връзка с отечеството чрез способност за естетическа наслада.

Художествени изразни средства:
а. Обръщение
б. Реторични въпроси
в. Градация
г. Хиперболизация

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Всички произведения на Иван Вазов

Аудио творби за матура по БЕЛ

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения