Миг

Димчо Дебелянов

Миг

Дали се е случило нявга - не помна, не знам - ще се случи ли... Тъжен и морен, аз плувах самин из тълпата огромна на някакъв град огрешен и позорен. Над мене, замръзнало в мисъл безумна, небето немееше странно далече, а долу се носеше музика шумна от стъпки, от смях и преплетени речи. Но горди и сластни очи не зовяха на уличен пир мойте жажди смирени - мъжете там хилави воини бяха, жените - отвъргнати, неми сирени...

В миг глуха вълна над града се пронесе, в миг всичко в заглъхналост странна потъна, аз сетих и страх и молитви в сърце си и видех света като пропаст бездънна. Незрими води, с глух и таинствен ромон, заляха съня на безбрежия неми и нямаше там ни надежда, ни спомен - и нямаше там ни пространство, ни време... И с поглед стъмен от предсмъртна замая аз плахо превих колена прималняли, помислих, че някакъв глас ще вещае незнаен завет из незнайни скрижали, че някакъм бог умилен ще разкрие, след толкова дни на безумства метежни: защо е тъй горд и надвластен, а ние - тъй слаби, тъй горестни, тъй безнедеждни! Напразно, уви! - Невъзпламнал угасна великият миг на великото чудо, нов суетен стрем из тълпата ме тласна, мечтата смени безпощадна пробуда - и ропот, и смях в тишината нахлуха... "Пиян е, безумен е!" - някой прошушна... Аз станах. - Небето бе празно и глухо... Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна.

Жанр: елегия

Основна тема: мигът на желаното преображение, на възстановената връзка между човека и Бога.

Кратък анализ: Дебеляновият лирически субект е самотен избраник, копнеещ за себеовладяване и себенадмогване в сблъсъка със злото. Но невъзможността да бъде осъществен блянът води до страдание, несигурност, самота, разочарование, скръбно примирение с предопределения от съдбата човешки живот. Човек се оказва обезсилен,  неспособен да реализира духовния си потенциал. Лутайки се сред бездуховната тълпа, героят се чувства изоставен, отхвърлен от Бога. Но идва мигът на катарзисното обновление на света – мигът на Страшния съд, който ще разкрие истината за човешкото съществуване. Лирическият герой жадува настъпването на мига на божественото просветление, когато чрез съприкосновението с Бога ще му бъдат разкрити тайните на битието и висшият смисъл на живота. Богът обаче остава безмълвен, не настъпва великият миг на великото чудо, а вместо висше просветление идва една безпощадна пробуда – връщане към земното, към тълпата леднобездухна, за която лирическият аз е напълно чужд и неразбран..

Основни тематични мотиви: екзитенциалната изоставеност; отхвърленост на човека от Бога; скръбното, нерадостно съществуване; неосъществимостта на бляна, пораждаща разочарование; страданието в душата на самотника; отчуждението от тълпата; безсилието и неверието; страшната присъда; предопределението на съдбата.

Художествени образи:
1. Тълпата – бездуховна, безразлична към чуждото страдание.
2. Градът – арена на греха, позора у изкуплението.
3. Небето – Божиите селения

Художествени изразни средства:
а. Апосиопеза
б. Инверсия
в. Олицетворение
г. Синекдоха
д. Епитети
е. Метафори
ж. Повторение
з. Сравнение
и. Градация
й. Анафора

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Всички произведения на Димчо Дебелянов

Аудио творби за матура по БЕЛ

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения