Хаджи Димитър

Христо Ботев

Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка, на друга сабя на две строшена; очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жетварка пее нейде в полето, и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица и вълк му кротко раната ближе; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, - Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, - тихо нагазят в трева зелена и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже - и той я гледа - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата? Де е и мойта вярна дружина? Кажи ми, пък ми вземи душата, аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с песни хвръкнат те в небесата, - летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече, - вълкът му ближе лютата рана, и слънцето пак пече ли - пече!

Жанр: балада

Основна тема: пътят към безсмъртието

Кратък анализ: Баладата визира онзи момент от пътя на бунтовника, за който лирическият глас в „На прощаване“ не желае (или няма сили) да говори – момента, в който започва пътуването към вечността, към безсмъртието. В балдата то е тълкувано като преодоляване на връзката с всичко земно заради глобалния смисъл на борбата. Особено силно и вълнуващо е предадено състоянието на героя в часовете преди смъртта. В опоетизираното гранично състояние между живота и смъртта се крият дълбоки митологични пластове на страданието.

Основни тематични мотиви: животът и смъртта, саможертвата, страданието на поробения народ.

Художествени образи:
1. Хаджи Димитър – конкретно историческо лице, легендарен четник, назован в заглавието на творбата и представен чрез юнашката си смърт – страшна, неизбежна, но и  мистично красива. Настъпва физическият край, но оттук започва духовното безсмъртие на бореца. Вечен ще остане подвигът на загиналия, както вечни са и Балканът и родната земя.
2. Лирическият говорител – в представите му робството е нескончаемо. Той достига до върховното обобщение, до вечната изстрадана истина, дълбоко вкоренена в културната памет на българите.
3. Слънцето и звездите – разкриват необятното космическо измерение на повтарящото се време, което се нарича вечност.
4. Песента – амбивалентен образ. От една страна тя изразява страданието на поробения народ, а от друга е най-ярък изразител на героичния подвиг. Песента, която певиците пеят за юнака, ще съхрани в народната памет неговото дело и ще го препрати към бъдещите поколения.
5. Орлицата, вълкът, соколът, самодивите – фолклорно-митологични персонажи в творбата, въведени във възторжената поетическа среда на възхвалата. Докато в народната поезия те са устойчиви, схематизирани образи, то при Ботев са натоварени с нова идейност, насочена към съпреживяващата и възхваляващата им функция.
6. Природата – онзи декор, след който юначният син на народа намира смъртта си. Тя е и фон, и присъствие, и съучастие. Като нежна майка люлее в прегръдките си умиращия герой, за да облекчи страданията му.

Изразни средства:
а. Повторения
б. Хипербола
в. Метафора
г. Олицетворение
д. Епитети
е. Инверсия
ж. Реторични въпроси

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Всички произведения на Христо Ботев

Аудио творби за матура по БЕЛ

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения