Гераците

Елин Пелин

Гераците

Все още не е налично.

Може да прочетете произведението Гераците

Жанр: повест

Композиция: Елин Пелин използва в повестта стегната рамкова композиционна постройка. Описанието на дома и на имота на Гераците преди и след сътресенията и колизиите в патриархалното семейство служи за начало и край на творбата.

Основна тема: разложението на патриархалния морал под напора на новите отношения в града.

Кратък анализ: Печалният край на патриархалния ред във вече разпокъсания и съсипан дом на стария Герак е основна тема в повестта. Патриархалната етичност и човещина са заместени от морална деградация и безогледна алчност. Старите патриархални порядки в селото умират, за да направят път на нови социални типажи.

Основни тематични мотиви: града и селото; доброто и злото; безотговорността, злобата и егоизмът; пиянството; отродяването; любовта и омразата; престъплението.

Художествени образи:
Имената на героите в повестта са обвързани с основните идейни внушения на автора. В началото на творбата имената на тримата синове – Божан, Петър и Павел, отпращат към единението на рода чрез основните християнски добродетели. В процеса на разпадането на патриархалния свят всеки един от синовете придобива черти, които са отрицание на вложената в името семантика. Божан (посветен на Бога) ограбва парите на баща си и се посвещава единствено на своя егоизъм и скъперничество. Петър (от гр. Скала, един от създателите на християнската църква) е безволев, неспособен да устои на рушащото се единство; той не създава нищо, а извършва дело, унищожаващо символа на патриархалната сплотеност – бора. Павел (от лат. малък, скромен) не преживява положителна, а негативна трансформация – от красив, весел, трудолюбив млад човек се превръща в циник с празна душа, който унищожава най-близките си. Името на Йордан Герака също носи символни значения, като личното е свързано с християнското кръщение, а прякорът -  с оценката на общността за качествата на човека. За читателите прякорът Герака (ястреба) предизвиква двояко тълкувание, което се колебае между характеристиките на ястреба: дръзка, бърза като стрела птица (положителна оценка), която е хищна, граблива (негативни конотации). Името на Елка се свързва с образа на елата от народните песни, нежната по-малка сестра, закриляна в бурите от силните си борове. Матей Маргалака (В Библията първото евангелие е на Матей, предаващ делата на Христос)  наблюдава и констатира промените в рода на Гераците. Захаринчо носи име, чиято прозрачна за разкодиране семантика, е в контраст със съдбата му на сираче, изгубило майка си, чието бъдеще в града не е твърде обещаващо. Лишеността на другите две снахи от лични имена (Божаница и Петровица) издава авторовата оценка за нравственото им обезличаване.
1. Герака – патриархален селски човек, най-заможният в селото, който след смъртта на жена си – баба Марга, е стъписан пред егоизма, злобата и алчността на най-близките си хора в семейството. Герака разбира, че светът на хармонията и любовта си е отишъл безвъзвратно. Той недоумява защо любовта бяга от сърцата и защо хората не са вече братя помежду си. Тримата му сина – Божан, Петър и Павел – са се задомили и живеят според патриархалните традиции с родителите си. След смъртта на баба Марга настъпва криза в отношенията помежду им. Всеки от тях тръгва от своя път. Божан става най-богатият човек в селото, но и най-големият скъперник. Петър се пропивав и отсича свещения бор на Гераците, а Павел се връща при своя държанка в града.
2. Елка – съпруга на Павел – жертва на крайната отчужденост, на безотговорното му и престъпно отношение към него. Заразена от срамна болест, тя умира и оставя малкия Захаринчо сираче, когото Петър отвежда в града, за да му търси работа.
3. Матей Маргалака – най-старият ратай в дома на Герака, който става свидетел на всички събития, довели до разпада на патриархалната идилия.
4. Змията – традиционен символ на болестта, смъртта, злото, въведен като знак на изкушението, което подмамва и довежда до драмата на родовия свят. Символиката на змията е хетонична и се отнася към архаични езически вярвания, свързани с идеята за разрушението.
5. Борът – донесен е от светите рилски гори, той е единственият бор в цялата околия, краси и бележи с уникалността си двора на Гераците – най-богатия род в селото, и представлява тяхното семейно знаме. На символно равнище борът се свързва с древния мит за световното дърво, което обвързва в единно цяло представите за доброто (птиците в клоните му) и злото (змиите в корените ). Отсичането на бора, посаден в незапомнени времена от прадедите на Гераците, под чиято сянка са израснали множество поколения, бележи края на патриархалния свят, в който символите на единението са лишени от смисъл.

Език и стил:
Повестта се отличава със съвършеното си в стилово отнношение епическо повествование. Елин Пелин проявява ювелирно майсторство при създаване на пейзажните описания, умело употребява колоритната народна реч в непосредствения диалог на персонажите си.

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Всички произведения на Елин Пелин

Аудио творби за матура по БЕЛ

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения