Две души

Пейо Яворов

Две души

Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души: душата на ангел и демон. В гърди ми те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна и в каменът аз чуя две сърца... Навсякъде сявга раздвоя несносна и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде следите ми засипва: кой ги знай? Аз сам не живея - горя! - и ще бъде следата ми пепел из тъмен безкрай.

Жанр: няма специфични жанрови характеристики

Основна тема: раздвоението на страдащата душа

Кратък анализ: В стихотворението „Две души“ основният мотив е самотата, обземаща цялата личност и интимно пространство на лирическия аз. Душата му е раздирана от дълбоки противоречия. Конфликтният интимен свят, онагледен чрез образите на ангела и демон, открива пътя към вечното страдание. Добро и зло разкъсват душата на лирическия човек и го обричат на болезнени терзания. Но за него именно страданието е пътят, който трябва да се извърви, за да се докосне човек до истинската същност на живота. Борбата между двете души се явява не на територията на земния кръстопът и изкушения, а в сферата на духовните „дни в нощта“.

Основни тематични мотиви: ангелското и демонското в човешката душа, болезнените терзания на противоречивата личност, раздвоението, самотата.

Художествени образи:
1. Лирическият аз – страдална, чувствителна натура, разкъсвана от полюсни чувства, търсеща истините в живота, вечно питаща, но ненамираща отговори. Яворовият лирически човек изпитва подземна скръб, болна жажда за страдание, копнеж към гибелност. Тази гибелна страст към самоанализа и проникване в човешките глъбини го кара да бъде едновременно жертва и палач, светлина и мрак, ангел и демон.

Художествени изразни средства:
А. Метафора
б. Метонимия
в. Реторични въпроси