Черна песен

Димчо Дебелянов

Черна песен

Аз умирам и светло се раждам - разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Призова ли дни светло-смирени, гръмват бури над тъмно море, а подиря ли буря - край мене всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея, а слепи ме с лъчите си тя, в пролетта като в есен аз крея, в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира гасне мълком живот неживян и плачът ми за пристан умира, низ велика пустиня развян.

Жанр: елегия

Основна тема: стрданието на младия човек, породено от неизживения живот.

Кратък анализ: Чрез поезията си Димчо Дебелянов изразява бунта на модерната личност срещу фаталната предопределеност на човешкия живот. Дебеляновият лирически човек се чувства отчужден от настоящата действителност – поле на изкушения и греховност, но и идеално, бленувано, недостижимо, трансцедентално битие. Едно от ключовите стихотворениня на Дебелянов носи заглавието „Черна песен“. Песента е черна, траурна, защото разказва за неизживения живот. Тя е своебразен реквием на смъртта, която сякаш предхожда самото раждане. Чрез жестовете на раждането и рушенето лирическият аз проектира в себе си вечния кръговрат на живота. Заложената още в заглавието антитезност е израз на основната идея в творбата за съдбовната обреченст на човешката душа на раздвоение и колебание. Тя е вложена още в първия стих, отвеждащ към символиката на съзиданието и разрушението, с която са обвързани и образите на деня и нощта. В общ символен ред могат да бъдат поставени нощта, бурите, тъмното море, плачът, гаснещият живот, нестройната душа, които отвеждат към деструктивното начало, породено от разрива между лирическия аз и съвременния свят, както и от непостигнатата вътрешна хармония. Като антитеза на този симвоен ред в творбата функционират денят, зората огнеструйна, светлината, лъчите, които обаче са само бленувани, призовавани. Трагичната раздвоеност на лирическия герой намира проекция в дисхармонията между него и ритъма на природата. В стихотворението са поставени важни философско-екзистенциални въпроси за смисъла на битието, за вечн търсещия и жадуващ хармония и успокоение човешки дух, за обречеността на самота и страдание, за душевното раздвоение и дисхармоония с реалния свят.

Основни тематични мотиви: неудовлетворение от живота; липсата на хармония у човека и в света; страданието и самотата, отчуждението; сблъсъкът между видимия и вътрешния свят; абсурдът на съществуването.

Художествени образи:
1. Песента и душата
2. Тъмното море
3. Денят и нощта
4. Зората и лъчите, пролетта
5. Есента, пустинята

Художествени изразни средства:
А. Оксиморон
Б. Епитети
В. Метафори

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:


Всички произведения на Димчо Дебелянов

Аудио творби за матура по БЕЛ

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения