Борба

Христо Ботев

Борба

В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: "Богат е", казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. И на обществен тоя мъчител и поп, и черква с вяра слугуват; нему се кланя дивак учител, и с вестникарин зайдно мъдруват, че страх от бога било начало на сяка мъдрост... Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи святи, а ум човешки да скове навек в окови тежки! Соломон, тоя тиран развратен, отдавна в раят нейде запратен, със свойте притчи между светците, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря - "Бой се от бога, почитай царя!" Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят; борци са в мъки, в неволи мрели, но, кажи, що са могли да сторят! Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша със вяра: мълчи, моли се, кога те бият, кожата да ти одере звярът и кръвта да ти змии изпият, на бога само ти се надявай: "Боже, помилуй - грешен съм ази", думай, моли се и твърдо вярвай - бог не наказва, когото мрази...

Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува! И като залог из род в потомство ден и нощ - вечно тук преминува. И в това царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби - зло безконечно! кипи борбата и с стъпки бързи върви към своят свещен конец... Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

Жанр: неопределен

Основна тема: свободата като свръхценност

Кратък анализ: За Ботевия лирически герой свободата е най-висша ценност, осмислена чрез полемиката между бореца и света на лицемерието, лъжата и робството. За бореца, слял се с онеправданите, е ясно, че човешката същност е лишена от вяра, надежда и любов, затова е необходима радикална промяна на личностно, социално и национално равнище. А тя може да бъде осъществена единствено по пътя на революционната борба и саможертвата.

Основни тематични мотиви: свободата, истините за бореца, необходимостта от радикална промяна, светът на преобърнатите ценности.

Художествени образи:
А. Лирическият аз – за него ограничеността, глупостта са робски качества и представляват пу;нара противоположност на активното, разумното човешко битие. Изповедта му е силна, драматична, а тонът му на моменти – саркастичен.
Б. Соломон – образът му е натоварен с различен смисъл от тои, който традиционно се влага в него. Мъдростта на този Соломон е иронизирана и интерпретирана по нов начин.
В. Врагът – национален и социален. Той е заплашителното и деперсонализираното зло. Човешкото у него е обезличено, затова естеството се свързва в митологичен план с животинското, змейското начало. В основата на тези аналогии лежи фолклорно-митологичният образ на змията.

Изразни средства:
а. Синекдоха
б. Олицетворение
в. Инверсия
г. Дисфемизми
д. Оксиморон
е. Епитети
ж. Градация
з. Алегория
и. Метафора

Всички произведения на Христо Ботев

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения